Finding Dulcinea

Героят ти умря на клада.

Отиде си обикновен.

Навън вали, светът присяда -

светът  самотен и студен.

Пред  теб е зинала мъглата

и черна пропаст ви дели.

Как няма връщане, когато

героят тръгва си, нали?

Той трябваше да си отиде!

За него прибори блестят

и закачалки празни  има,

и място в този тесен свят…

Той трябваше да те остави!

Защо  го чакаш и тъжиш

и празо място все му правиш?

До теб да седне, все държиш?

Поканен е на всеки празник, че

с нова рокля и парфюм

ти тананикаш си наум…

…в очакване да те прегърне.

Къде е той? Като момиче

все още питаш: „Как?”

Как няма връщане, когато

покривката е посивяла,

по приборите паяк лази

и всеки празник си отива -

като ден. Обикновен. Герой?

…и само трепета в онази

наивна мисъл, че се връща

ти дава смисъл

и надежда,

че е той.