Малката кибритопродавачка

Изгоря и последната клечка.

От кибрита избяга живот.

И угаснала старата печка

заприлича на празен кивот.

Изоставена стаята стихна

и прояде я сноп тъмнина.

И далече, от рамката кихна,

бездиханна, една кухина.

Непозната изсъхна тревата.

Неоткъснато клонче умря.

Недокосната падна мъглата.

Непотребен часовникът спря.

Колко малко без огън живях

Миг в студеното бях, а умрях.


About this entry