Навън

Затичах се да те прегърна,
но спънах се във твойна урна.
Забравих, че сънят е просто сън.
Че тъжно е и вече,
вече … няма те навън.
Затичах се, но се препънах.
А някога умирах да те върна!
Загубих се във някакъв си сън…
Защото тъмно бе и вече,
вече … нямаше те вън.
Напразно чакам да те зърна.
След някой като теб ще се обърна,
забравила, че ти си надалече.
Когато пусто е и вече,
вече … няма те навън.

Мечтая си за теб … насън.
Но все те няма, все те няма.
Няма те.
Навън.