Невидимото видимо

От небето оранжево пада

светлина,  кадифяна и мека.

Посиняла земята с досада

се завърта едвам и полека.

По гърба й пълзят силуети

като пешки, които си взел -

окопчани, увити, заети,

се изгубват към тесен тунел.

До реката дълбока пристава

и последния лъч светлина.

А след  него бездумен остава

част от кораб – една руина.